Алсарио

В съвременния свят почти всеки от нас пише нещо. Понякога ми изглежда, че половината от населението на планетата е заето с писане, а другата просто игнорира прочита. Няма проблем! Ще обменяме творбите помежду си, което ще предизвика конкуренция и така ще ставаме по-взискателни в стремежа към оригиналност. От това, което знам, както писането, така и четенето стимулират развитието на мозъчните клетки – както би казал моят герой Алсарио.

Това е първият ми роман; следователно не мога да се нарека писател. Всъщност става дума за повест. Може би тя изглежда малко натрупана или има излишни моменти. Но не ме е страх да споделя ненужни подробности; повече ме притеснява недовършеното изразяване на мислите ми.

Имам страст към измислянето на истории и тяхното разказване. Фантазията ми работи активно и често съчинявам невероятности, вдъхновени от абсурдни ситуации в живота. Трябва да призная: намирането на простички идеи никак не е сложно — те са навсякъде около нас.

Желанието ми да пиша е толкова силно, че дълго време го потисках като мечта в очакване на своя час. А пък нали няма възраст за творчество – нито за рисуване!

Тази нова авантюра представлява опит за спасение чрез творчество. В Библията се твърди, че всяка нова професия преминава през своите "седем гладни години", а аз вярвам: без глад няма напредък. За успех понякога трябва да изпиташ лек студ или глад – но колко точно? Това остава неизяснено.

Мъдреците от Тибет учат, че мъдростта идва тогава, когато спреш да мислиш... но какво става ако никога не почиваш?

Историята написах наведнъж преди четири години и тя не носи винаги радостна нотка у читателя; вместо това провокира размисли относно житейските обрати и недостатъците на обществото - именно това беше моя цел като автор. Опитах се с щипка тъга и много хумор да ви направя участници в човешките слабости и добродетели.

Ако успея с вас да открием простичките истини за живота и докосна вашите сърца - значи задачата ми е изпълнена.
Сега когато книгата вече съществува реално, чувствам как вътре в мен искат още много истории да видят бял свят; това ме мотивира активно да завърша следващия си проект.
Обичам действително сама да иницирам случването на събитията вместо просто чакам те сами da dойдат при мен! Всичко постоянно се променя едновременно със запазването му такова каквото е било… Сигурна съм ,че така ще продължи занапред...
Маргарита Войнова