Бог да благослови Стю

Книгата "Бог да благослови Стю" трябваше да бъде съвсем различно произведение - дълбоко, вдъхновяващо и с важни послания за света. Аз планирах този значим проект повече от 15 години, но нещата не се развиха по очаквания начин. На 29-годишна възраст вече бях зарекла писането и работех с хора, страдащи от сериозни психични заболявания. Утешавах се единствено с мисълта, че журналистическото ми образование ще донесе поне полза – баща ми щеше гордо да сложи дипломата в рамка за семейната хроника.

В онези дни преживявах трудности - опитвахме се с колегите ми да помагаме на хора с психични проблеми, които никого не интересуваха. Дори усилията ни оставаха незабелязани; грижата за тези индивиди сякаш изобщо нямаше значение.

След това една холандска организация ме покани като консултант по техен проект. Пътувах до Амстердам, където станах жертва на физическо нападение, което постави живота ми в опасност. В този критичен момент потърсих помощ от много хора и реакцията им беше същата безразличие, което често срещах в работата си със уязвими групи. Но тогава изведнъж появил се ирландец на име Стю ме защити рискувайки собствения си живот и след това просто си тръгна без дори да чуе благодарността ми. Той не поиска нищо в замяна за спасяването на живота ми.

Не успях да благодаря на Стю - той бе човекът, който върна надеждата mi към добротата: когато всичко изглежда най-зле, винаги има някой готов да помогне вместо просто да стои безучастно пред страданията около него. Благодаря му чрез тази книга и пожелавам всекиго да открие своя собствен Стю именно когато най-много го е нужно; надявам се всеки веднъж поне временно да стане такъв герой.

---

Тя усеща как ръка нахлузва под презрамките на роклята й - арогантна и насилническа ръка. За миг губи ориентация и вярва, че може би принадлежи на Чужденеца; смята всичко случило се досега за лош сън и тъкмо сега започва нормалния живот обратно при него – свят където неговите докосвания са естествени. В следващия миг осъзнава обаче: ръцете на Чужденеца никога не биха могли бити груби или агресивни — те са настойчиви и търсещи внимателно внимание.

Свива юмрук и нанася удар без даже поглед към противника си – знаейки как точно боли ефективно , правела е това много пъти преди! Крик разкрижава купето; който й попадне явно получава сериозна награда задоволство! Отваря очите си само за да видят едно от момчетатa със светлинката Милагрос играеща наблизо… „Мамка ти!” крещи той яростно връща удара директно между носа й а окото!

Болката става маловажна спрямо бушуващия гняв вътре . Свива юмрук още веднъж навеждайки главица — един удар символизира всячески ден без любимия Чужденец ! Още един — всяка самотна изпепеляема нощ прекарана плачейки необуздано отчаяние завладяло я... Последните удари отправени напротив несигурността която оставила чак сред мрачния ад... И пак поредицa истински жестоки тупаники вследствие проклетото желание неспирното чакане убиват желанието живее …