Христо Цанков-Дерижан 1888-1950 Т.2

Христо Цанков-Дерижан е един от българските автори, които полагат основите на литературата след освобождението. Роден в Габрово през 1888 година, той още от младежките си години проявява интерес към литературната дейност – като ученик в Пловдив редактира "Ученически труд", а по-късно, като студент в София, работи за хумористичния вестник "Порой". Под влиянието на руски демократични писатели и творчеството на народния поет Иван Вазов, Христо Цанков-Дерижан развива разбиране за важността на свързаността между писателското дело и интересите на народа. Той изпълнява роли като артистичен секретар (1920) и директор (1920-1923) на Народния театър, ръководител на отделение при Министерството на търговията и труда (1932-1934), както и главен редактор на списание "Семейство" и вестник "Земя". Неговото творчество е изключително разнообразно и обширно. Освен че се утвърдил като опитен редактор и публицист, той пише стихотворения, разкази, повести, романи и критики; редактирa антологии и сборници; превежда японска лирика с произведението "Пеперуди" (1919) и “Песен за камбаната” от Фридрих Шилер (1924).

В поезията си следва традицията заложена от Вазов. Белетристичните му творби включват автобиографични мотиви но също така представят аспекти от обществения живот в България. В своите критически есета „Моите познайници“, където описва 16 български автори, както и „Певец на селото“, посветено живота and делото на Цанко Церковски , ясно проличава неговата ангажираност към социалните въпроси і чувствителността му спрямо съдбата на народа.