Видимост отвъд видимото

Какво представляват историята и философията, дори и най-доброто от тях? Как може да се сравни съвършено устроеният живот с умението да виждаш отвъд видимото? Тези въпроси са част от известните редове на Хенри Дейвид Торо в "Уолдън", където той сам себе си определя като "трансценденталист". Цитираните мисли олицетворяват културно-историческия феномен на американския трансцендентализъм, който се развива през първата половина на XIX век в Нова Англия.

Основната идея тук е познанието чрез „трансцендиране“ на сетивата. Това означава възприемане благодарение на способност, която надхвърля обикновеното емпирично разбиране и често е наричана Висш Разум. Същността на интелектуалното движение, което произтича главно от Масачусетс - особено Бостън и Конкорд - не зависи как точно ще бъде именувано това „отвъдняващо“ качество; важното е че за трансценденталистите то представлява интуитивно възприятие на духовните истини. За някои това е просто вътрешна светлина или съвест; за други – божият глас или космическа сила. Неяснотата около терминиологията показва парадокса в опитите им да назоват разум без предел.

Исторически погледнато, американският трансцендентализъм изразява недоволството към унитаризма в църквата по време на 30-те години. Унитаристките свещеници считали разума за единствен път към познание за Бога чрез логическо размишление върху творението и свещените текстове. Противоположността му е концепцията за "висш" разум при трансценденталистите – асоциирана с интуиция и духовност.

Но разглеждането само като реакция спрямо протестантската църква би било недостатъчно, тъй като трансценденталистите не само отказвали много от ученията й, а ги довеждали до крайности. Унитаризмът бил представителство на образовани духови лица, които успели да установят тесни връзки между религията и изкуствата; те вярвали в ролята им във въздигане морала вместо заплаха.

Тази приемственост обаче идва от факта, че мнозинството от трансцентнализаторските фигури били подготвяни именно там преди всичко да станат унитариски свещеници: повечето представители усвоили основния заряд още млади! Именно тогава писателската среда избухнала с нова религиозна литература (списания), така че техният интелектуален опит неминуемо водел до взаимодействие със съдържанието ѝ.
Изкуството продължавало да оправдава своето съществуване поради свои високи нравствени причини според тези авторитетни личности.

Според Ралф Уолдо Емерсън „Творчеството“ доказва присъствието Божие: всеки творец ставал Бог посредством вдъхновение; Исус Христос както прорицателите били основно поети със слова простиращи духа повече отколкото даването правила какъвто трябва бити живота ни!

По този начин идеята между Живота и Изкуството не остава чужда нито едному транскендентастиста.
С времетраене произведения експлодират понякога след натрупване извлекли различни тематики при написването: доброта помагаща социалната кауза... Зараждайки надеждите си хора несравнимо ярък пример оставил след себе си любимеца ми Торо!