Лагерите на смъртта ГУЛАГ

Гулаг, обширната система от съветски концентрационни лагери, представлява държавна репресивна структура, която е била само на второ място след Холокоста. Тази мрежа става известна в световен мащаб през 1972 г., когато Ал. Солженицин публикува "Архипелагът Гулаг". След разпадането на Съветския съюз излизат множество спомени и проучвания относно Главное управление лагерей (съкратено ГУЛАГ), но книгата на Ан Епълбаум се отличава като първото напълно документално изследване на съветските трудови лагери – от тяхното възникване след Руската революция до края им по време на гласността. Произведението "ГУЛАГ" бързо получава признание за важен принос към изучаването на съветската история.

През 1929 г. Сталин взема решение да развие лагерната система с цел да използва принудителния труд за ускоряване на индустриализацията в страната и експлоатирането на природните ресурси в малко населяваните северни области. В лагерите попадат хора, арестувани по абсурдни обвинения – политически опоненти, закъснели работници, жени на осъдени лица, бездомни деца и селяните, които са обвинявани в кулачество или наречени "вредители" и "шпиони".

Книгата е изпълнена със смразяващи свидетелства от оцелели затворници. ГУЛАГ функционира като отделна реалност вътре в самия СССР - своеобразна цивилизация с уникални правила, традиции и култура. Ан Епълбаум последователно разглежда ежедневието в този свят: как затворниците работят и се хранят; условията им за живот натъпкани сред опасни криминални престъпници; начините им за оцеляване или умиране.

До смъртта на Сталин през 1953 г., около 18 милиона души преминават през тези лагери, а приблизително 4.5 милиона никога не се завръщат обратно.