Интелектуалците и социализма

В "Пътят към робството" (1944) Хайек предупреждава за заплахите, пред които са изправени либералните демокрации от тоталитарните режими. В "Интелектуалците и социализма" (1949) той анализира защо социалистическите концепции дълго време доминират в мисленето на активните интелектуалци и стига до извода, че именно тази доминация е причина за успеха на социализма по света. Според него влиянието на интелектуалците върху политиката често се подценява; всъщност, идейната платформа може да се превърне в политика само с течение на времето.

В това свое есе от 1949 г., Хайек предлага ново определение за термина "интелектуалец". Той твърди, че интелектуалците не са оригинални мислители или специалисти, а просто хора, които първи усвояват новите идеи и умеят да ги комуникират ясно до широката публика. Те действат като "професионални посредници на идеи".

Според Хайек битката между идеите няма да бъде спечелена от оригинални мислители, а чрез разпространението на класически либерални концепции сред интелектуалния елит, който вярва в тяхната сила. Есето му служи като призив към защитниците на класическия либерализъм и води до създаването на мозъчни тръстове, ангажирани с популяризирането на свободния пазар – явление което намира отражение в много страни по света.