Плячка

Вихрен Чернокожев описва "Плячка" като философски роман, който разглежда абсолютното както в контекста на мистерията, така и на волята.

Божидар Кунчев отбелязва, че ние самите сме жертви на собствените си демони и нисши инстинкти. Тези аспекти от нашата същност са прикрити зад ярките обвивки на съвременността, за да не се вижда колко сме уязвими към повърхностните изкушения на настоящето и как далеч сме от вечните истини.

Милисав Савич подчертава наличието на множество фолклорни и митологични мотиви в текста. Въпреки че те могат да бъдат трудни за възприемане от днешния читател, именно тези елементи придават дълбочина и привлекателност на романа.

Светлозар Игов характеризира "Плячка" по-скоро като социална притча с внимание към природната среда.