Отвъд пределите на превода: Историята на една дихотомия

Тази книга е основно насочена към студенти и преподаватели в областта на преводознанието, но също така ще привлече интереса на всеки, който желае да изследва "източниците" на преводаческата традиция в Европа от времето на Античността, особено появата на дуалистичната концепция. В нея се разглежда развитието на преводаческите практики и размислите относно самия процес на превод, които колебливо балансират между два крайности – смисъла и буквата, оставайки "в плен на знака", от древността до началото на 20-ти век. Авторката цели да установи диалог между различните исторически периоди и култури, представени в произведението, като акцентира върху повтарящи се методи за превод, проявяващи се понякога при значителни разлики или пък при сходни обстоятелства: културни, религиозни и политически контексти; отношенията между властта и културата (езиковите политики както под управлението на монарси, така и правителства); взаимодействия между езика на един народ с други езици считани за доминиращи или по-богати (като латинския в Западна Европа или гръцкия и руския в Източна Европа); норми свързани с културата и езиците; развитие във приемащата литература (независимо дали тя е във фаза на формиране или възраждане или вече има господстваща роля). С една дума – книгата обхваща всичко онова, което оформя перспективата пред един преводач и го води през неговия проект по време или несъзнателно.