Българите отпреди две хилядолетия

Българите, живели преди две хилядолетия, както и техните предци, са първоначалните носители на това име. Те са го носили с несравнимо достойнство и имат най-голямото право да бъдат наричани така. Когато става дума за древните българи, в контекста на разлика от съвременниците им обикновено се използват термини като "прабългари", "първобългари" или "старобългари". В настоящия текст рядко ще говорим за днешните българи, което намалява риска от объркване; особено защото при такива споменавания ще внимаваме те да не бъдат обозначавани просто като сегашни българи. Освен това термините "старобългари", "прабългари" и "първобългари" основно описват тези, които станали известни в Европа през V век до разделянето си на крайдунавска и крайволжка група. След този период всяка от тях започнала да се смесва със славянски и други племена, което довело до загубата на единна народностна идентичност. Но още по-рано българите вече били получили примеси от славяни и други етноси, включително частично турци между III и VII век. Това означава, че те започнали да се различават по произход от оригиналните български общности отпреди две хилядолетия.

Затова би било погрешно напълно да ги уеднаквяваме с хората от периода между III и VII век под названията „прабулгар“ или „старобългар“. Също така е неправилно да даваме нови названия на онези чистокръвни български представители – такова действие би било несправедливо и неуместно. Заради всичко това тук предпочитам простичко да ги наречем само “българи”, тъй като именно с това име те изглежда сами са се идентифицирали гордо.

Тази работа беше написана през 1950 година преди запознаването ми с някои трудове, особено книгата на Де Сосюр. След прегледа й добавих две нови глави относно звездоведството в България и времевото измерване, а също дополних частта за материалната култура с нова информация.