Книга на Еклесиаста

Соломон е считан за създател на „Книга на Еклесиаста или Проповедника“ – една от най-оспорваните и дискусионни творби в Ветхия завет.

„Суета на суетите – всичко е суета!... Каквото е било, пак ще бъде... Няма нищо ново под слънцето… Всичко си има време… време да плачеш и време да се смееш … Време да разхвърляш камъни и време да събираш камъни … Време да обичаш и време да мразиш... Всичко произлиза от пръстта и обратно ще се върне там ... По-добре са двама, отколкото един... Който копае яма, сам ще падне в нея...“

Всекидневно чуваме или изричаме тези фрази. Те принадлежат на Соломон – царят на Иудея от 965 до 928 г. пр. Хр., чийто образ дълго време символизира мъдростта, богатството, славата и силата. След като преживява всички възможни житейски опити, той стига до парадоксалния извод: „Всичко е суета и страдание за духа...“. Тези думи оформят основното послание на книгата, в която авторът търси отговори как можем по-добре да живеем в този несигурен свят и какво добро може човек да извърши тук.

Авторът изглежда черпи мъдрост от огромното духовно наследство на човечеството. През вековете всяко поколение неизменно се сблъсква с основните въпроси как успешно да премине през живота - толкова изменчив както във времето, така и по природа. Всеки период осъзнава жестоката истина: смъртните живеят в свят без контрол над него - животът трябва да бъде воден според волята на Върховния Бог-съзидател, който решава съдбите тук долу.