Златният телец

„- В каква студена страна живеем – отбеляза Остап. - Тук всичко е прикрито, всичко се върши нелегално. Дори Народният комисариат по финансите с неговия мощен данъчен апарат не успява да открие съветския милионер. А този милионер може в момента да седи на съседната маса в т.нар. лятна градина и да пие бира “Тип-топ” за четирийсет копейки. Затова ми е мъчно!
- Значи смятате – попита след малко Балаганов, - че ако такъв таен милионер бъде намерен, тогава?...
- Не продължавайте! Знам какво имате предвид. Не, не става въпрос за нищо подобно. Няма да го задушавам с възглавница или да му удрям главата с лъскав пистолет. Никакви глупости! Ох, само ако можех да намеря такъв човек! Щях така да подредя работите, че той сам щеше да ми донесе парите си на чинийка с небесносиня ивичка.
- Това звучи чудесно! - усмихна се доверчиво Балаганов. - Петстотин хиляди на чинийка с небесносиня ивичка!
Той стана и започна нервно да обикаля масата, примлясквайки жалостиво със език; спираше и отваряше уста сякаш искал нещо да каже, но после просто седеше отново.
Остап безразлично наблюдаваше действията на Балаганов.
Сам ли ще ги донесе? – попита внезапно той със скърцащ глас.- На чинийка? Ами ако не ги доведе? И къде е това Рио де Жанейро? Далече ли е? Няма начин всички там да са в бели панталони… С петстотин хиляди човек би могъл добре тук да живее.
- Разбира се, разбира се – отвърна весело Остап,- може дори тук комфортно da si преминава живота.Ama моля ви , недейте пляскайте безсмислено крилете.Nali нямате тези петстотин хиляди .
На спокойното лице на Балаганов изникна дълбока бръчка . Той погледна несигурно Остап и каза:
Зная един такъв милионер . Може би работата ще стане."