Дванайсетте стола

На смъртното си легло мадам Петухова разкрива на зетя си Иполит Матвеевич Воробянинов, който е бивш предводител на дворянството в Старгород и в момента работи като деловодител в съветска институция. Тя му споделя, че преди години, за да защити своите брилянти от болшевиките, ги е скрила в тапицерията на един от дванайсетте стола в гостната им къща. След това Воробянинов започва да търси столовете.

Скоро към него се присъединява Остап Бендер - обаятелен авантюрист с умението да използва човешките слабости. Великият комбинатор не притежава никакви задръжки, но има изключително остроумие и саркастичен език. Неговата изобретателност при намирането на столовете и набавяне на средства за начинанието е безгранична – той организира всичко от тайни политически общества до междупланетни турнири по шахмат.

В единайсет и половина сутринта от северозападната страна, идвайки от селото Чмаровка, в Старгород влиза млад мъж около двадесет и осем години. Зад него тича едно бездомно момче.
- Чичко! – провиква се той весело – дай десет копейки!
Младият мъж изважда румена ябълка от джоба си и я подава на момчето, но то не спира дотук. Тогава той спира и поглежда с насмешка детето:
- Да не би да желаеш ключа ми за квартирата, където са парите ми?
Безпризорното момче проумява колко необосновани са исканията му и веднага се отказва.
Всъщност младият мъж лъже: нито има пари, нито квартира с тях или ключ за отвори; дори палто няма. Облечен е само със зелен костюм с тесни кройки. Мощният му врах е увит няколко пъти във стар вълнен шал; носи лакирани обувки босоноги с портокалови велурени носове. В една ръка държи астролаб.
- О баядерке ти-ри-рим ти-ри-ra! – запява той по пътя към пазара.