Пепел от светлина

Моите косове избират ябълки.
Ангелите ми подбират думи.
И аз,
като че ли не върша нищо.
Като че ли снощи
съм оставил сърцето си в
любовта от последния поглед.
Но къде се случи това?
Помня как напуснах себе си.
Спомням си как в парка
някой свиреше на празната шапка си
амурски валс.
След това...
Размишлявам...
Но дали има смисъл да се размишлява след всичко това?