Стиховидения

Светът на Любомир Левчев, който току-що е бил създаден и все още не е утвърдил формите си, вече преживява силни разрушения и трусове. Той се колебае от напрежение и бързо започва да се разпада на разпръснати навсякъде парченца. В същото време тези частици отново се струпват (и сякаш в идентична точка във вселената), организират се в нова цялост, застиват в обновените си форми, за да бъдат след това отново разпръснати из въздуха и потопени в новото си съществуване. Може би е учудващо за поет, който прославя творчеството и положителния идеал, че неговата поезия прилича повече на кипяща лава, отколкото на спокойно устроено ежедневие. Но такъв беше Вапцаров. Такива бяха и Маяковски, а също така У. Уитман.
Панко Анчев