Забравената история

Българският "Висш военен съвет на Българската армия" около 1910 година. Тези генерали, които са отдавна забравени, водили освободителните битки на българската армия, бяха оплюти от комунистите като символи на великошовинизма в България!? Искам да изразя своето уважение към тях и вдъхновен от мисълта за тези незабравими личности, започнах да пиша!

Сред имената им се открояват Вълко Велчев, Георги Агура, Никола Иванов и много други - Данаил Николаев, Васил Кутинчев и Радко Димитриев. Всички те оставиха своя следа в историята.

Книгата е автобиографична и обхваща спомени от края на 19-ти век до днешния ден. Разказва за истинските факти в нашата история, погрешно интерпретирани от панслависти и комунисти. Съдържа размисли за българския музикален елит и моят живот сред него през последните 40 години – както в студиото, така и по концертите! Споменавам Русия като културната майка на нашата интелигенция; именно там са били обучавани тези генерали. Моят баща също е част от тази традиция! Целият руски народ ни оказа помощ за освобождението ни, но всичко хубаво приключва тук! Започват манипулациите с термина "Братска Русия - Освободителка", а Сан Стефанският договор признава независимост само за Сърбия и Черна гора. За нас той представлява две години окупация с руски генерал над "самоуправляващото се княжество"! Берлинският договор пък задържа голяма част от народа ни под робство – това беше проект на граф Игнатиев! Европа прокламира нашата независимост въпреки предателствата й.

Септемврийското въстание през 1923 г., което не може да бъде наречено "антифашистко", тъй като фашизмът сам по себе си все още не беше проявлен в Европа – Хитлер публикувал "Моята борба" чак през 1925/1926 г.! Как можем да сме смятали себе си за фашистка държава без партия с лидер? Вместо това имахме цар! А азбуката бе преименувана като славянска или руско влияние!

Помислете какво добро донесе БКП или БСП на народа ни – само страхове, убийства и лъжи под управлението на СССР! Нищета навсякъде освен сред управляващите класове благодарение на Желев и Кобургците до днес! Не трябва да забравяме предателствата спрямо Фердинанд – загубихме две войни след победите във бойното поле!

Истинската история показва най-добрите черти у нас до 1944 г., гордост за всички нас; отрицателните аспекти избухнали след идването на комунизма обаче би трябвало да ни засрамват. Ще разберете как човек става артист чрез усилията си при осемчасова практика дневно; ще научите повече относно цигулковото обучение при професор Обрешков и Христосков. Историята зад звукозаписа у нас включително тайните между изпълнителя и тонрежисьора допринасят значително към музикалното наследство./Стефан Владков/