Разоренията на македонските българи 1878-1903

Първият организиран въоръжен протест на българите в Македония срещу условията на Берлинския договор, който отново ги поставя под османска власт и ги отделя политически от сънародниците им в свободното Княжество България, е Кресненско-Разложкото въстание през 1878 година. При неговото потушаване около 40 000 българи напускат родните си места и се отправят към свободна България. Потокът от бежанци от македонските райони, останали под султанската власт, не спира дори след това. Той се засилва след всяка революционна проява и действия на чети, а особено след нови народни повдигания като Малешевското (1895) и Горноджумайското (1902) въстание. Върховият момент на разорението сред македонските българи настъпва с опожаряването и разрушаването на много населени места по време на жестокото потушаване на Илинденско-Преображенското въстание през лятото и есента на 1903 година. Тогава над 50 000 души напускат своите изгорели домове и търсят убежище в България като бежанци.

Книгата представя множество оригинални документи и писмени източници, които описват гоненията и опустошенията, преживяни от македонските българи под османска власт между 1878 и 1903 г., както и значителните миграционни потоци към България вследствие на тези събития.