Дао на водата

„Дао е това, от което не можеш да се отклониш; онова, от което можеш да се отклониш, не е Дао.“ Тази сентенция от Джунюн, известна като „Учението за неизменната среда“, подчертава, че концепцията за Дао няма съответствие в западните разбирания за Бог. Дори представата за божествени или естествени закони, които могат да бъдат следвани или игнорирани, не улавя истинската същност на Дао. Това твърдение може да бъде трудно за възприемане, тъй като както Лаодзъ, така и Джуандзъ са единодушни в мнението си: действията извършвани по принуда (или задължение) не кореспондират с Дао. Парадоксът ще намери своето разрешение векове по-късно в диалог между чан наставниците Нанцюан и Джаоджоу в Умънгуан.

Джаоджоу попитал:

– Какво представлява Дао?

Нанцюан му отвърнал:

– Твоето ежедневно съзнание е самото Дао.

– Можеш ли да постигнеш хармония с него?

– Ако търсиш тази хармония, неминуемо ще се отклониш.

– А как тогава ще опознаеш Дао без стремеж?

Наставникът казал: – Дао не е нито познаваемo, нито непознаваемo. Познанието представлява само привидно разбиране; незнанието пък – слепота към истината. Когато наистина осъзнаваш Дао, то изглежда като чист небесен хоризонт. Как можем тогава да определим кое е "правилното" и кое "погрешното"?