Дневници на учредителното събрание от 1879г.
| Издателство: | Гутенберг |
| Брой страници: | 368 |
| Година на издаване: | 2003 |
| Дата на издаване: | 2003-09-03 |
| ISBN: | 9549943658 |
| SKU: | 6632210015 |
| Тегло: | 385 грама |
| Корици: | МЕКИ |
| Цена: | 3.58 € |
Съществува ли български опит в парламентарната демокрация? Краткият и ясен отговор е: да, такъв има. Познаваме ли обаче този опит като съвременни българи? И тук отговорът е кратък и категоричен: не. Причината за това е отсъствието на автентични документи, свързани с него, които започват от 1879 година насам. Именно поради тази причина предлагам на вниманието на българската общественост настоящата книга, която се фокусира върху първия български парламент. Тя съдържа оригиналните протоколи от заседанията му, придружени с накратко изразено мнение.
Този исторически парламент е известен като Учредително събрание и представлява важна стъпка в изграждането на нашата модерна държава. От 10 февруари до 16 април 1879 г., във Велико Търново се събират нота-билите - както ги наричат Великите сили. Те - местните лидери - трябва да приемат основния документ на нова България - Конституцията, което е задължение записано в международното споразумение за учредяване на Българското княжество - Берлинския договор. Великите сили дават своето одобрение за появата на нова балканска държава, която да избере между европейските принципи и ориенталските влияния.
Правителствата на Великобритания, Франция, Германия и Русия са проявявали голям интерес дали българите ще успеят в тази задача. Предизвикателството било огромно; след дълги години под чужда власт изведнъж трябвало да възродим средновековния си идеал точно когато Европа вече оформяла национални държави - това би могло да бъде истинско обществено постижение.
Действията предприети тогава ни дават основание за дълготрайна гордост. Всъщност именно през 1879 г., във Велико Търново българските политици правят избор в полза на модерността за страната ни и вписват нейното управление спрямо водещия принцип - върховенството на закона. Това прокарва път към гражданското общество и парламентарната демокрация. Всички тези факти подчертават значението от изучаването на това важно събитие като част от научните задачи в областта на българската история.