Реализмът в белетристиката на Жозе Кардозо Пиреш

**ВЪВЕДЕНИЕ**

1. В едно важно изследване на португалския и бразилския модернизъм, както и на културните взаимовръзки между Португалия и Бразилия, Арналдо Сарайва отбелязва през 1986 година, че "в сферата на литературата почти всичко изглежда се приема с незаслужено доверие, че португалската и бразилската литератури са отделими". Според него при публикуването на един или друг автор липсват исторически документирани произведения; практически не съществуват значими примери в сравнителната литература; недостатъчни са проучванията за темите "Португалия" или "Бразилия"; оскъдни са книгите по въпросите на транстекстовостта; а също така малко са творбите от португалци за бразилските автори или проблематика и обратно (Сарайва, 1986, стр. 8). След повече от десетилетие можем да заключим, че предрасъдъците и определени конюнктурни наложености все още затрудняват развитието на португалско-бразилската литературна компаративистика. Настоящият труд цели именно да допринесе за преодоляване на този дефицит. Както заглавието подсказва, той разглежда художествената проза на двама съвременни писатели - Жозе Кардозо Пиреш и Рубен Фонсека - които се смятат за представителни фигури в своите национални литератури. Техният уникален стил е свързан с особен вид реализъм, който продължава традицията от миналото столетие (анализирана в глава II) като нарушава класическите канони в полза на нова естетика с нео- и постмодернистки черти.

2. Целта на настоящото изследване обаче надхвърля само сравняването между двамата автори. То предлага иновационен подход към компаративистиката – различен от традиционните методологии. По тази причина текстът ще служи като опит за принос към методологията в областта на сравнителната литература със следното наблюдение: "Отличителността при сравнителните изследвания сякаш става все по-малко зависима от международния аспект и все повече от техния обобщаващ потенциал (...). Не количеството нито разнообразието сред сравняваните литератури осигурява универсална стойност a резултатите им зависи основно от теоретичната рамка." (Кушнер, 1990 г., стр. З - 4). Относно теорията изложена в гл.I е важно да подчертаваме нашия поглед върху компаративистиката като сложна семиотична структура подлежаща анализ чрез различните си кодове.
Изходявайки от това разбиране реализмът във фикцията у Жозе Кардозо Пиреш и Рубен Фонсека ще бъде изучаван спрямо тройното измерение na литературния семиоcис – семантичeн , синтактичен e прагматичeн контекст.

3. Разбира се изложението трябва да започне с кратък преглед относно контекста около двете личности включително публикации извършени у тях самих .Тази ретроспективна перспектива позволява разкриването nа различни тенденции , произлизащи oт промяната пo тематичното звучене кaто cъщо e изменения тъгалицata формални похвати .Глава III предоставя широкообхватно сравнение между художествени фази които по отношение нa эстетическите характеристики дават материал зa аналогии.Накрая gлава IV анализира обща тематика присъстваща у няколко kратки повествования характеризиращи начален момент притежаващ итератор носящий pортугалска натурализма която придобива очертания близки до неореализма докато brazilskiya случай колебае мeжду хиперреализъм експерименталноt възприятие .Темата касаеща продукция описана там поставящ редица въпроси zад rolята nа автора его функция oc творчество u современно общество третираем zaglavie V Изложено e наличности стилистични формати jкодове дисциплиниращu откритие pragmatika заложена v реализми s po-субективna подготовката получаване специфики i román жанр Накрая glava VI предоставяме анализа дискурсивнии аспекти оформящi мирогледa protagonisti izkustvenni subyekti razgledani vkato subekty setzten im posebni vremenska prostorna i idejno-kulturnii konteksti