Съчинения в 7 тома Т.5: Публицистика - Средство да имаш врагове

Захарий Стоянов представлява удивителен феномен в нашата история – той е не само изненадващ, но и спорен през целия си живот и дори след него! Не може да бъде описан като статичен образ на картина, а по-скоро наподобява живак, който се изплъзва при опит за улавяне – веднага щом помислиш, че си го хванал, той вече ти се усмихва от някой непредвидим ъгъл!

Така стои въпросът и с организацията на неговата публицистика. Да я подредим хронологично или по жанрове? Ако пренебрегнем установените канони, ще можем ли да представим творчеството му по-достъпно и вярно спрямо себе си и времето?

Как едно неграмотно овчарче от Медвен успя да стане забележителен публицист? Как човекът, наречен Искендер бей - узурпатор на Българската конституция и обект на жестоки подигравки - за кратко време стана част от българския политически живот с лозунга "Няма Батенберг - няма България!"? Защо дискутираме личността му с фрази като "Бил той който и да е"? Кога Румелия става наша територия? И впоследствие: "Има ли нужда Румелия да съществува?" След като е бил в централната роля при Съединението, защо притеснено заявява: "Ние сме трима голи вестникари!" Наистина ли твърди, че "никога не смесваме литературата с политиката"? Как изглеждат тези въпроси след повече от сто години?