Изгубените еднорози на революцията

Книгата "Изгубените еднорози на революцията. Българските интелектуалци през 1980-те и 1990-те години" от Миглена Николчина разглежда важна дилема, която представлява както екзистенциален, така и методологичен проблем: как да се създаде видимо единство на нещо, което по своята природа е било съществуването му в хаотични проявления. Основната част от произведението разказва за фрагмент от локалния живот на духа в България през 80-те години, който след промените през 1989 година претърпява значителна трансформация до нещо напълно различно и дори противоположно на предишното си състояние. /Кольо Коев/

Ние вярвахме, че това, което желаем, вече е реалност – опитвахме се да го реализираме с наличните средства. Смутът след настъпилите промени произтичаше от осъзнаването на тази илюзия; но заедно с него изчезна и магическият еднорог: именно тогава конвертируемите дискурси забравиха онова, което аутистичните индивиди не можеха да изразят./Миглена Николчина "Изгубените еднорози на революцията"/