Екзегези. Из историята на българската литература

Секуларизацията на културата не е положителен аспект. През 80-те години на XIX век, след началната, оказваща се само привидна радост от факта, че разполагаме с изящна литература, живопис и романи, настъпват редица значими културни трагедии сред творците на културата. Обществото желае да съществува в контекста на културата, но без присъствието на Бога. Освен това, самата култура има амбицията да задоволи духовните нужди на човека. Интелектуалците обсъждат различни въпроси - национални, исторически, социални и политически аспекти - което само по себе си не е проблематично; подобно е и при изучаването на човека.
Но ако решенията за тези въпроси са единствено антропоцентрични, какво представлява такова решение основано само върху човешката мъдрост вместо Божия?
В българската поезия религиозното чувство рядко се среща и това не остава незабелязано от младия Атанас Далчев.
Сава Сивриев