Екзегези. Из историята на българската литература

Секуларизацията на културата въобще не е радостен факт. През 80-те години на XIX век, след първоначалната, оказваща се привидна радост от това, че и ние имаме изящна литература, художество, словесност, роман и пр., следват много показателните културни трагедии именно в средите на тези, които създават културата. Обществото иска да живее и заживява с културата, но без Бога. Още повече, културата претендира да нахрани душата на човека. Интелигенцията се занимава с национални, исторически, социални, етични, индивидуалистични, политически, художествени и други проблеми, в което няма нищо лошо само по себе си, както и във всяко антропознание и антропомислене.
Но ако решението на тези проблеми е само антропоцентрично, то какво е това решение, което се основава единствено на човешката, а не и на Божията мъдрост?
В цялост религиозното чувство е рядкост в българската поезия, нещо, което не е убягнало от очите на младия Атанас Далчев.
Сава Сивриев