Ако си дал. Изгарящи стихове

Ако си помогнал на гладния, дори с малка троха от своя хляб, ако си предоставил на скитника искрица огън от своето светло пламъче, ако си дарил част от сърцето си на милата, и ако си дал живот на непознати чрез себе си – всеки един акт на даване показва, че не живееш напразно.

Никой не може да ти вземе любовта към хората. Няма сила, която да те лиши от обичта им или вярата в тях.

Понякога закъсняваш за истинските срещи, но винаги се появяваш при нас.

Ако случайно се възползвал от чуждата слава дори само за миг; ако чуеш клюка и я разпространиш поне веднъж; или макар и да мразиш злото, послушаш го само веднъж – дори когато забравиш какво е ял твой приятел,

тогава дали изобщо е било нужно да идваш на този свят?

Но пак повторям: никой няма власт над твоите чувства към хората. Твоята любов остава недосегаема. И нищо няма да може да убие доверието ти в тях.

Да, можеш понякога да закъснееш истиснски за важните моменти, но неизменно ще бъдеш тук сред нас.