Божи знак. Любовта на Абдулалмаз бей и София

Абдулалмаз бей остава безмълвен, а погледът му отдавна е прикован към София и не може да се откъсне от нея. Очите му изразяват недоверие и възхищение. Това момиче изглежда като поема, вдъхновена от Бога.

Тя смело крачи през шумния площад, облечена в модерните си европейски дрехи. Сърцето му подскача силно, спира за миг и след това започва да бие с нова сила.

Абдулалмаз сваля ловната си шапка и на френски поздравява София:
- Добър ден, госпожице!
София малко смутено отвръща на същия език. Светлите й очи за кратко се задържат върху неговото красиво лице, което изглежда сякаш е оформено със златно длето. Целият бей – както самият той, така и жребецът му, соколът и хрътката – допринасят за величествената картина.