Траки. Исторически и културен обзор

Изследването, обяснението и оценяването на тракийската история и култура от прехода между каменно-медната и ранната бронзова епоха (втората половина на ІV хилядолетие пр. Хр.) до основаването на Дунавската българска държава през 681 г. е известно в научните среди с термина „тракология“. България служи като естествен център за развитието на това направление, тъй като именно тук се оформят ключовите моменти в генезиса, живота и характера на тракийския народ и неговата култура. Областите от река Дунав до Егейското крайбрежие, включително прилежащите острови, представляват сърцето на тракийската диаспора. Тази общност исторически разширява своето присъствие върху широка територия, която през различни периоди обхваща земите от Карпатите до реката Дунав, части от Мала Азия, Северното Черноморие, Кавказки региони, Подунавието и различни места по Източното Средиземноморие; тя достига дори Двуречието, Египет и Северна Африка – последните от които маркират периферията на тракийската диаспора.

Димитър Попов е професор с докторска степен по исторически науки в Историческия факултет на СУ „Св. Климент Охридски“. Той провежда лекции по антична история и култура. Неговите изследвания са съсредоточени върху културните взаимодействия в средиземноморския регион и религиозните практики сред индоевропейските народи с особен акцент върху траките.