Александър Солженицин. Класика срещу канон

Тази книга разглежда литературни стратегии, които демонстрират как произведенията на автора преобразуват наследството на руската класическа литература в нова роля, свързана с естетиката на социалистическия реализъм от 60-70-те години. Основен фокус са три ключови творби: „Един ден на Иван Денисович“ (1962), „Раково отделение“ (1966) и „Архипелаг ГУЛАГ“ (1965-1968). Тези заглавия са добре познати на българските читатели в сравнение с по-късните произведения като епоса „Червеното колело“, книгата „Двеста години заедно“ и неговата публицистика, които напоследък привлекли повече внимание сред руския аудитория. За българите първите три книги имат важна история, особено документалният разказ „Архипелаг ГУЛАГ“, който оказва влияние върху съдбите на някои почитатели на Солженицин при първоначалното нелегално навлизане на текста в социалистическа България.

В първата глава изследването се концентрира върху художествения модел в лагерната проза на Солженицин и я сравнява с темата за каторгата у Достоевски. Втората глава анализира опита да бъде оспорена идеологията в романа "Раково отделение" чрез усиленото междутекстово взаимодействие с произведенията на Толстой и Достоевски във вътрешния свят на творбата. Третата глава цели да установи мястото на автора като историк относно лагерите и анализатор на съветската тоталитарна система, сравнено с трудовете на видни представители от световната обществена мисъл през ХХ век.