Ирак. Така съветвах президента

През първия мандат на президента Георги Първанов, който продължи пет години, Ирак се оказа едно от най-сериозните предизвикателства за външната политика и сигурността на България. Като секретар по националната сигурност през този период, аз бях пряко ангажиран с всичко свързано с Ирак - преди, по време и след войната. Именно затова се стараех да предоставям анализи, експертизи и становища, осъзнавайки своите задължения към президента и смятайки че той трябва да реагира адекватно в защита на националните интереси.

Разбираемо е обаче, че много повече значение имаше какво правеше президентът през този труден период. Значителна част от неговата дейност беше публична и широко обсъждана в медиите и сайта на президентството. Всеки заинтересован можеше лесно да намери информация там.

Въпреки това, "зад кулисите" оставаха скрити важни аспекти от работата му по Ирак. От една страна това е напълно естествено; никога не е имало пълна прозрачност в действията на политиците – особено на такова високо ниво. Имаше множество разговори и усилия без обществени реакции или видимост за управленците – така става навсякъде по света.

От друга страна стилът на работа на нашия президент включваше предпочитание към срещи „лице в лице“ без посредници; рядко допускаше дискусии в по-широк кръг със сътрудниците си. Често ние само представяхме писмени материали за него да чете спокойно.

Така че има аспекти от голямата политика през тези пет години, които аз като човек извън тесния кръг съветници не съм виждал лично и ми се налагаше да правя предположения относно тяхното съдържание. Съществуват също неща, които познавам добре и бих искал да споделя в други публикации с различен характер - независимо дали те ще бъдат официални или лични разкази.

Целта ми с тази книга обаче е различна: желая хронологично да покажа какви консултации съм давал на президента относно ситуацията в Ирак.