The Warrior Saints in Old Bulgarian Art

Светецът и воинът представляват напълно несъвместими концепции в контекста на ранните християнски вярвания. Християнството проповядва: "Не се противи на злото; но който те удари по дясната буза, обърни му и другата." (Матей 5:39) Освен това, християни без защита бяха хвърляни в клетки с лъвове за развлечение на римските зрители. Скромността и търпението им ги караха да се обръщат към Бога в молитви, които бяха единствената им опора. Те молеха за милост дори за своите мъчители, които не носеха друга вина освен невъзможността си да предвиждат бъдещето. Насилието беше напълно чуждо на тази религия. Нейните последователи често се събирали в дълбоки пещери, преследвани и жестоко мъчени от привържениците на старата религия.

С времето обаче настъпи промяна. Въпреки гоненията срещу тях, християните станаха достатъчно силни, за да започнат да оказват съпротива срещу римските власти. Постепенно те изградиха основите на могуча организация срещу езическите управления, която проникна във всички държавни структури. Основният ефект от репресиите на император Диоклетиан (284-305) бе укрепването на новата религия – процесът достигна своя логичен завършек.

По време на битката с Максенций през 312 г., император Константин видял огромен сияещ кръст да издига високо небесата – моментът белязал възхода на християнството като триумфираща сила. Този автократ и реформатор направил значителна промяна в религията сред поданиците си, което исторически означавало коренна трансформация във всичко около него – включително преместването на столицата от Рим към великолепния Константинопол с неговите красиви церкви и дворци. За кратък период християнството преминало от статуса си като преследвана ерес до доминираща държавна религия.

Странно е как именно след окончателната победа христianство попадналo под най-сериозните спорове относно собствената си идентичност. Докато било опонент на установената религийност, то запазвало своята чистота основана върху основополагающи човешки добродетели; достъпът до власт обаче довел до корупция - дарения заливали църквите вече натрупали богатства; а паралелно с това настъпила моралната деградация у самото христинство.

Новият елит от мощни църковни институции като папи и патриарси нямал нищо общо със строгите мъченици представящи истинската вяра – не само че не приели духa й сериозно но били поредното доказателство за трудността идеалистичните концепции да намерят приложение в ежедневния живот.

Така се появило остро желание за създаване символични изображения; сложните символики служели като специфична замяна за реалността особено ясно проявена в Източното православие.
Изследователите констатирали , че употребяването образувания наложило заменяне реализъм подход към живота . Византийците успяли да изградят свой собствен визуален свят наред с действителния такъв - касаеще всеки аспект от техния живот включая делника или сложносистематизираните церемонии изпълнявани почти всяка минута .

Няма спор , използването символикa e намиралo най-висше проявление практикувано извън определение публичного пространство . Прочутият византийски философ Псевдодионсий Ареопагит разграничавал три типа символика : първата групировка съдъжала семио́тичeски модели разбираеми само от малцина посветени ; вторият тип бил литургична символика където всеки знак притежавал строго конкретично значение . Двете категории взаимосвързани между себе са известniкато “несходящи сходства” характеризирамеещи дълбока есотеричност.