Записки под възглавката

Дори ако през периода Хейан (VIII – XII в.) бяха създадени единствено “Генджи-моногатари” и “Записки под възглавката”, това все пак би могло да се нарече "златен век" на японската литература.

“Записки под възглавката” представлява нещо като енциклопедия на епохата си. Сей Шонагон сама споделя: “Писах за интересните моменти от живота, за красивите хора, които съм срещала; в моите записки има много стихотворения; разказвала съм и за дърветата, птиците и насекомите…” Трябва да признаем, че нищо не е избегнало внимателното й наблюдение.

Тази творба от началото на XI век поставя основите на специфичен жанр в японската литература - “дзуйхицу”, което буквално означава "следвайки четката". Това прекрасно произведение се състои от независими разнообразни глави (на японски “дан”), свързани произволно помежду си, "следвайки четката". Както и да бъдат организирани тези епизоди, цялостта на творбата остава непокътната, тъй като тя не зависи от строго определена композиционна структура.