Измамите на нощта

Ядоха съвсем малко, почти нищо. Ястията, въпреки че бяха по-обилни от обикновено - благодарение на един старателен надзирател - бяха горещи и всяка хапка изгаряше като жарава. Известно е, че липсата на апетит е постоянен спътник на последните вечери преди смъртта. И тъй като екзекуцията беше насрочена за ранната утрин на следващия ден, баронът се ядосваше на лицемерието да предлагат ненужни лакомства на осъдените, които само подсилват мизерията им с мисълта за неизбежния край.
- Смъртта без храна не би изглеждала добре - оплакваше се той. - Особено рано сутрин!
Когато слънчевите лъчи те примамват повече...
Салимбени го подкрепи с типичния си поетичен стил:
- Всъщност залезът би бил по-добре. Полуздрач, ниски облаци в червени нюанси, виолетови сенки карат да се чувстваш поканен към спокойствие. А така ще предполагаме, че най-безцеремонно ни прогонват.
Войникът мълчеше и гледаше обувките си; бе повдигнал яката на ризата си сякаш му беше студено. Нарчизо промълви:
- Какво значение има вечер или сутрин? – не устоя и започна да плаче.
Крепостта е единственото населявано място на острова. Ние наричаме това място остров, но всъщност трябва да го определим като зъбер — защото представлява зъбер от туф с формата на огромен нос и стръмни участъци трудно достъпни за изкачване; често стените са отвесни и голи. От континента я разделя канал широк колкото добрата видимост; освен това преходът през него е труден за лодките и практически невъзможен за плувците поради опасността от течения или ветрове — няма случай с беглец, чиито останки да не са намерени обвити във водорасли и нахапани от риби край Черния нос.
Обиколката около тази местност достига миля до милион половина разстояние. Тук растат само няколко семена донесени от вятъра именно там където почвата позволява развитието както на кипариси така и чубрица. Не пасе нито едно животно освен козички давали малко мляко а глутница бездомни магарета скитащи под скалите изпускат жаловит рев който звучи в ледени януарски нощи...
Ако тръгнеш нагоре по извиваща пътечка погледа ти улавя безкрайната морска шир — синьо море простиращо се чак до западния хоризонт; обратно обаче зад водното пространство стои земята със забравено пристанище украсено със стотици пустеещи къчии без признаци жив човек или шумове около тях . Пустота цари дори в небето: само една самотна птица преминавайки между острова и кралството носейки неизвестности оставяла тайнствени присуди...