Сонати: спомени на маркиз Де Брадомин

Тези редове представляват откъс от "Свидни спомени", написани от маркиз Де Брадомин, който вече е доста възрастен и се намира в емиграция. Той е удивителен Дон Жуан – може би най-великолепният! Външността му не беше привлекателна, той беше католик и носеше сантименталност в себе си."

По този начин Рамон дел Валие-Инклан (1869-1936) описва тетралогията "Сонати. Спомени на маркиз Де Брадомин" (1902-1905), която пресъздава древния мит през четири музикални части, съответстващи на годишните сезони и различните етапи от живота на главния герой - суетен и развратен, притежаващ анахронично излъчване в духа на XVIII век, напомнящ за Казанова.

Чрез творчеството на своя най-забележим представител испанският литературен модернизъм осветява истинска "религиозна идеология", където любовта и езичеството придобиват сакрални измерения. С пределна духовна изтънченост те обличат аристократичния стил с нотки на декадентизъм и космополитизъм в уникален поетичен тон. Главният персонаж в "Сонати" символизира тази нова културна идентичност.