Черешата на един народ

"Черешата на един народ" (1996, 1998, 2003)

Първото издание на "Черешата на един народ" се появява през 1996 г. и бързо печели одобрението както на читателите, така и на критиците, като получава наградата за най-добра книга от Сдружение на български писатели. През 1998 г., след изчерпване на тиража, книгата е публикувана повторно от издателство “Жанет-45”. Наскоро бе представено третото й издание. Тази година електронният портал за българска литература "Liternet" я избра сред петте най-влиятелни книги през десетилетието. Някои стихотворения от творбата са преведени на множество езици, включително немски, английски, унгарски и други.

Из рецензии относно "Черешата на един народ", написани в края на 90-те

Това представлява нов вид лирика. Книгата комбинира пародия с весела меланхолия и носталгичен сарказъм… [Господинов] е сред малцината автори, които успяват да предадат съвременността и едновременно да надскочат повърхностните проявления на авангардизма.
Проф. Светлозар Игов в "Литературен форум", София

... взаимодействието с чуждите текстове и различните стилови маски достига своята кулминация при Георги Господинов в “Черешата”, където интуитивното усещане за метафизична празнота преминава в осъзнаването за историята като списък от пропуснати възможности… Поезията му не само играе с традицията, но демонстрира интерес към скритите поетични аспекти във всекидневния език.
Бойко Пенчев в сп. "Neue Literatur", Франкфурт

Книга за литературни любители!... Гастрономически експеримент напред във века...
Митко Новков в “Култура”, София

“Черешата” представлява Bildungsroman-а за младото поколение днес... Стиховете са достъпни дори за неподготвените читатели благодарение на способността им да пробуждат основополагающи интуиции относно поезията. Цялостна творба - постмодернизъм с човечност…
Биляна Курташева в "Култура", София


Някои четоха „Черешата” като разказание за постоянното неизпълнение у българите.
И имаха право.
Други я интерпретираха патриотично – също имаха основание.
Един видя подигравка със самодоволните патриоти – това беше вярно.
Друг откри отражения от Възраждането – така беше реалистично.
Някой забеляза мухите; те всъщност играят важна роля.
А пък други посегнаха към сладките спомени – тяхното право!
Един мой дядо чете тази книга със сълзи,
други се смеяха докато четат,
Блажени онези дето ще прочетат хладнокръвно отвъд сантименталността! Но тук вече аз нямам думата.”
Георги Господинов


Балади и разпад
Какво желае любовта? Да изгражда семейства?
Но искат ли семействата истинска любов?
Всъщност те жадуват само тоалетната отделена
от банята или кухня малко по-просторна - това им е мечтаният живот...
Чакай още не приключих! Слушай внимателно: налей си,
за черния дроб няма значение дали мислиш
или чувствуваш; даже ръцете ти не се грижат
за теб…

(разговор подслушан докато чакам биричка
в кръчма „При Балканджи Йово” късната есен '95)


Не сме част от съня си,
не държим контакт помежду си,
нито мечтая как трябва да бъде;
под езика просто спим
като облечени под завивките.

В този контекст около мезета,
докато пуша чакайки бирата ми
и духам пянката навреме…
Ставам цял потопявам се
в патоса

от тези размисли... Какво става между нас?
Какви връзки ни задържат?
Онова което ме вдъхновява
както аз го правя...

Виждаш ли - всичко рухва
стъпките губят своето направление…
Опитвам жестовете а те идват грозновати.

Аз заминавам защото става тъжничко...
И краката ми тръгват нанякъде…
Очите ми затварят мракът....
Ръце без сили оставям назад..
Безспорно оставайки с празните рукави..

Очевидец без поглед,

без прегръдка,

без крачка da изпратя."