Храна за луната

Отново съм седнала на прага, сама с моите мисли, в началото на нощта между залез и мрак.

Както звездите се раздалечават една от друга, така и едно глухарче полетя от мен щом вятърът завея.

Всичко е толкова уязвимо, когато светлината и тъмнината се смесват. Отнякъде нахлуват нови светове в нашия.

Сега усещам как мравката изкривява стеблото на живота, а капчица роса бавно се изпарява от листа му.