Историята на една любов; Ч. 2

"Четири месеца преди да си отиде.
Майка ми беше облечена в яркия си пеньоар и седеше на дивана, на любимото си място, под голямата снимка, където сме аз, баща ми и тя - лятото на 1946 година. Това вероятно е било единственото щастливо лято в живота им.
Тя се съгласи да я запиша с видеокамерата; сега смятам, че всъщност е усещала наближаващия край.
В продължение на четири поредни дни идвах следобед. Включвах камерата и я слушах. От време на време задавах въпроси.
Понякога телефонът звънеше и ни прекъсваше.
Синът ми Асен влиза, търсеха го от „Монитор“ – той все още работи като кореспондент там.
Един път доведохме Тамарка, дъщерята на малкия ми син Недялко - бебе в количката - тя беше три месеца стара и мама я видя за първи и последен път. Своята единствена правнучка - родена през годината на смъртта й."