Старомодна поезия

Сега, след толкова години, отново ме завладя поетичната вълна. Бях на 16, когато не можех да се въздържам от писането на стихотворения. Всеки ден посещавах морската градина, сядайки на пейка до паметника на Пушкин и потъвайки в състояние на самохипноза. Благодарен съм на съдбата, че сега чувствам същото. Освободен от театрални ангажименти, служебни задължения и политически изкушения - желая да творя поезия. И пиша... Материалът, който представям е написан след 2000 година; повечето от него датира от януари и февруари 2002 г. Не знам дали това е най-добрата ми книга, но вярвам, че е най-стегнатата и изпята с един замах./Недялко Йорданов/