Българска фонология

Темата за взаимодействието между вокали и съгласни, както и промените в корелативните отношения във фонологичните структури на българския език. В тази книга за първи път се разглеждат важни аспекти от старобългарската, среднобългарската и новобългарската (както диалектна, така и книжовна) фонология в синхронен контекст, а основно - в диахронен.

Изследвана е трансформацията на корелациите и свързаните с тях фонологични системи, които произтичат от акомодацията и взаимодействието между вокали и съгласни. Обособява се нов трети тип система - със сонорни неутрализации, което предполага наличието на три вида езици (или диалекти), вместо досегашното разбиране за два: вокален, консонантен и сонорен.

Особено внимание е отделено на специфичността на българските вокални системи (включително книжовната форма), които притежават среден тембров клас спрямо други славянски, балкански и европейски езици. Изследването е насочено към филолози, студенти и всеки заинтересован от уникалността и оригиналността на нашия език.