Българска фонология

Вокално-консонантното взаймодействие и смяната на корелативните отношения във фонологичните системи на българския език.
В книгата за пръв път в българското езикознание в синхронен и предимно в диахронен план се анализират основни проблеми от старобългарската, среднобългарската и новобългарската (диалектна и книжовна) фонология.
Проследена е смяната на корелациите и на свързаните с тях фонологични системи, дължащи се на акомодацията и на вокално-консонантното взаимодействие. Разглежда се нов трети (отделен) тип система - със сонорни неутрализации, което прави езиците (или диалектите) по света не от два типа (както се смята досега), а от три: вокален, консонантен и сонорен.
Особено внимание е отделено на уникалността на българските вокални системи (в това число и книжовната) със среден тембров клас по отношение на други славянски, балкански и европейски езици и диалекти.
Изследването е предназначено за филолози, студенти и за всички, които проявяват интерес към самобитността и оригиналността на нашия език.