Глобализацията и националната съдба

Глобализацията представлява един от най-важните световни проблеми и е обект на интензивно проучване през последните 15-20 години. Темата за глобализацията и нейните ефекти върху света стана централна след разпадането на социалистическата система, което доведе до значително по-свободно движение на капиталите, особено транснационалните инвестиции.

В допълнение към този процес, който бе улеснен от развитието на информационното общество, се наблюдава и друг важен феномен - увеличаването на държавната глобализация. С падането на редица ограничения и намаляването на национални суверенитети, САЩ успяха да действат свободно в нови територии, които преди това бяха недостъпни за тях. Примерът с Ирак подчертава как американските интереси вече определят кои компании могат да участват във възстановителния процес там. В тази връзка понятието глобализация често се свързва с опитите за налагане на американския модел в света.

Човечеството обсъжда нова концепция за световен ред, различаваща се от онзи, установен веднага след Втората световна война от Римския клуб. Политолози и икономисти до края на 80-те години прогнозираха бъдещето като време на конвергенция между различни системи. Предишният акцент беше поставян върху постиндустриалното общество; Тофлър го нарече „Третата вълна", описвайки характеристиките на новата информационна цивилизация.

Понятието "глобална революция" стана широко разпространено и започна да обозначава почти всички промени в съвременния свят след войната. От една страна, засиленото влияние над целия свят от страна на САЩ получава подкрепа благодарение na разпада както na социалистическата система така и самия СССР. Тази ситуация провокира появата on Европейската икономическа общност (днешния Европейски съюз), която функционираше като скрита форма on съпротива срещу пълното доминиране nа американизма в икономическия живот i културата днес.