Йордан Радичков. Интервюта
Издателство: | Нике |
Година на издаване: | 2025 |
Дата на издаване: | 2025-02-07 |
ISBN: | 9786199093474 |
SKU: | 57932520019 |
Тегло: | 266 грама |
Корици: | МЕКИ |
Цена: | 15 лв. |
Книгата „Йордан Радичков. Интервюта“ събира най-забележителните беседи с писателя от началото на 60-те до средата на 90-те години. В нея са включени 24 разговора, които обхващат телевизионни и печатни интервюта, както и снимки от живота на автора.
В тези разговори Радичков разкрива спомени от детството си, семейството си, почти нереалистични фантазии за миналото си, теми свързани с фолклора, театъра и литературата, а също така разглежда българската душевност и привързаността към родината.
„Човек трябва да бъде убеден в собствените си сили и енергия; той може да побере света в ръката си само така. Колкото повече запази това безумие — оптимизъм и силна вяра — толкова по-дълго ще остане верен на себе си. Разбира се, животът полира ръбовете ни като реките заглаждат камъните; но колкото по-дълго човек се бори с препятствията пред него, толкова по-далеч стига.“
Интервютата показват уникална картина на личността на Радичков – изискват смелост за провеждането им и доза лекомислие от страна на интервюиращите. Отговорите му винаги съдържат нотка хумор и голяма любов към човечеството.
Освен това читателят получава своеобразно картографиране на творчеството му: обсъждат се бъдещи планове за творчество, прозаични произведения и пиеси със споделяне на малко известни факти около живота му.
В диалозите постепенно изпъкват героите на Радичков – те сякаш присъстват физически при масата през неговия авторски глас, разсъждавайки върху важните въпроси за битието. Селото играе централна роля в дискусиите; авторът подчертава връзката между земята му и нейните жители.
„Нашият народ е дал име всяко дръвче или цвете — всичко има своето название точно както частите от човешкото лице. По този начин уважаваме всеки кът от нашата земя. Трябва да гледаме Земята така внимателно както лицето ни самостоятелно… И ако забележим негативната промяна у лицето й — то ние сами губим част от себе си.“
.
.