Между Дунав и Черно море, или пет години в България

Хенри Баркли прекарва дванайсет години в Турция, като първите пет от тях са непосредствено след Кримската война, а останалите седем – по-късно. Той е назначен за инженер на българската железница и има възможност да се запознае с страната и нейните жители. Записва своите наблюдения и преживявания в лек и увлекателен стил, без да проявява пристрастия към някоя от страните. Вижда много какво може да бъде осъдено или похвалено както у християните, така и при мохамеданите, но особено критичен е към турските чиновници – от губернатора до палача.

Книгата му „Между Дунав и Черно море“ предлага богата информация за българския народ, техния характер и обичаи; тя е едновременно интересна и образователна.

* * *

Сред местното население най-добрите работници са били българите – те притежавали интелигентност и способности. С правилно обучение и добър пример можели да постигнат всичко. За съжаление обаче единственото образование за тях било налично само в канцелариите или магазинчетата на търговците от Леванта в Константинопол и други големи градове, където търговският морал бил толкова покварен, че нямали друг избор освен да станат мошеници. Честният човек бил смятан за глупак; а когато говорят за някого като гений, това означаваше просто че той е по-изкусен лъжец или успешен измамник от околните.

Хенри Баркли