Български правни метаморфози

Този текст е резултат на две основни причини. Първата се отнася до настоящото състояние на правния ред в България, а втората касае преобладаващите тълкувания относно характера и причините за това положение. Лесно можем да забележим, че така нареченият правов характер на българското общество подлежи на обсъждане, тъй като актуалните социални реалности представят картина, която коренно се различава от идеалната представа за законодателството като основен регулатор в живота ни. Дълго време този проблем оставаше незабелязан, но когато ситуацията стана критична (и дори жестока), обществото започна да получава разнообразие от обяснения за състоянието на закона у нас.

Често тези обяснения идват от заинтересовани лица в юридическите среди или свързани с тях политически и икономически сили и затова интерпретациите имат тенденция да бъдат сведени до технически недостатъци или субективни грешки. Тоест проблемът не се разглежда като мащабен социален въпрос, а по-скоро като техническа задача или личен провал. Смятам тези анализи не само за неправилни, но и умишлено манипулирани. Неправилното определяне на един социален проблем е първата стъпка към неговото нерешаване и това далеч не е случайност.

С предложението тук целя скромно да предоставя алтернативна перспектива относно текущото състояние на „закона“ в България, вдъхновена от логиката и трансформациите в нашето социално и историческо развитие през новата епоха.

Гражданската ми надежда е искрен диалог относно социалните въпроси у нас най-накрая да прерасне във взривоопасно обществено действие – ако разбира се има условия за това. Както казва Емил Дюркейм: „Единственият начин да докажем движението е чрез действие.“

Професор доктор Иво Ангелов Христов e роден на 5 септември 1966 г. в Киев. Той притежава магистратура по право и докторска степен по социология на правото от Софийски университет „Св. Климент Охридски“ (2003). В момента работи като доцент в катедра "Приложна и институционална социология" във Философско-историческия факултет на Пловдивски университет „Паисий Хилендарски“ (от 2009) и придобива звание професор през 2016 г.

Автор е на четири монографии както и множество научни статии; освен това бе депутат в 44-то Народно събрание.