Синът човешки. Образът в книга Даниил и междузаветната неканонична и апокрифна литература

Образът на "Сина човешки" в книгата на Даниил и неканоничната апокрифна литература.

Свещеното Писание от Стария Завет достига до нас след дълъг исторически период. То съдържа откровения за сътворението на света и човечеството, като разкрива началото на свещената история. Предавано устно и записвано под божествено вдъхновение, то носи истини, вдъхновени от Бога. Тези истини често са обвити в образното мислене на древните хора, изразявайки се чрез език и контексти, които изискват искрена вяра и сериозен анализ за да бъдат разбрани. В Свещеното Писание, особено в Стария Завет, можем да срещнем много загадъчни пасажи, които са трудни за възприемане както сега, така и в бъдеще. Един такъв мистериозен елемент е фигурата на "Сина човешки", която се появява при свети пророк Даниил и във междузаветната апокрифна литература.

Образът на Сина човешки играе важна роля в новозаветната литература. Разрешаването на въпросите относно произхода му представлява значителен проблем пред съвременната библеистика. Barnabas Lindars отбелязва този въпрос като "централна тема" сред дискусиите по новозаветните изследвания през двадесети век. Темата е сложна както от старозаветна гледна точка, така и от новозаветния аспект. Можем да кажем, че тя придобива голямо значение според мястото й в църковното учение от една страна; а от друга – поради многопластовостта на поставяните въпроси включително семитска лингвистика, религиозна история, историческия портрет на Иисус Христос , синоптичната традиция и богословското значение внутри Евангелията.