Възхвала на Ханс Аспергер

„Това е безспорно един от най-искрените, болезнени (но в същото време и оптимистични), смели, дълбоки, зрели и честни разкази за родителството, които съм чела. Казвам го напълно сериозно и без излишен патос. В основата му стои историята на семейството на Златко Енев – писател и издател, който живее в Берлин от години, баща на две деца, сред които дъщеря с аутизъм. Липсва типичният героизъм или отчаяние заради трудностите; вместо това присъстват любовта, топлотата и аналитичното мислене. Има откритост към проблемите и благородство в подхода. Присъства надежда, смирение и приемане както на себе си, така и на другите. Изречени са признания за грешки – не с цел да предизвикат съжаление или драматизация, а по-скоро да вдъхновят кураж у хората преминаващи през подобни ситуации... С блестящ стил и умения на писателя текстът увлича читателя със своя завладяващ разказ… Това не е просто история за аутизма; тя разглежда теми като любовта, самоприемането, приемането на различията между хората, семейството, личностното развитие , взаимната подкрепа , отговорността и свободата. История за живота.”