Шепотът на гигантите

Книгата разглежда две легендарни раси: гигантите и джуджетата. В митологията се използва хипербола, свързана с размерите на тези същества, за да подчертае тяхната принадлежност към свят, в който аномалиите и отклоненията от нормата са обичайно явление. В този странен свят доминират силата и хитростта; неговите жители извършват престъпления не само срещу хората, но дори и против боговете.

Тези две раси са представени като "стари" и "чужди", различаващи се етнически от съвременните народи. Поради техните амбиции и богохулство боговете решават да ги изгонят от земята им, затваряйки ги в подземния свят. Все пак материалните следи от тяхното предишно присъствие напомнят за епоха, когато те все още са били сред нас – руини, могили, блата, огромни кости и величествени скали… Тези артефакти служат като доказателства за това как някога те са били реална заплаха.

Сега тези места продължават да бъдат опасни; там все още звучи "шепотът на гигантите". Акустичният код осигурява връзка между двата невидими света. Легендите разказват за потънали градове или църкви, които излъчват звуци: рев на животни или звънене на камбани…

Тракийската религиозна традиция също предоставя информация относно тези митични раси. Според вярванията траките произлизат от гигантите; полуостров Палена в Халкидики е бил сцена на битката между титаните и боговете. На място при наводнения често се намират големи кости; скалистият терен е образуван от камъните хвърляни от гигантите срещу божествата. Дори по пладне тук могат да се чуят въздишките на проклетниците изпратени в подземния свят. На планината Хемус има пещера, където титаните били заключени след поражението си пред боговете – самото име на тази планина идва от кръвта на чудовището Тифон при космогоничната битка със Зевс. Освен родина за гигантите, Тракия е дала начало и на пигмеите - племето малки хора във вечна война с жеравитe.

В книгата чрез сравнения главно с индоевропейската митологична традиция се прави опит да бъде реконструирана важна част от тракийския фолклор.