Червената книга (Liber Novus). Текстът

"Червената книга" (Liber Novus) на швейцарския психиатър Карл Густав Юнг, основоположник на аналитичната психология, представлява непубликуван приживе труд. Това е ръчно написан и изрисуван дневник с неговите сънища и видения от 1913 до 1929 г., оформен като средновековен ръкопис с цел да служи за храм на душата чрез образи и слова.

Книгата бе публикувана за първи път през 2009 г. на немски и английски език и е резултат от дълготраен психологически експеримент. Подобно на античните герои Одисей и Орфей, Юнг решава да потърси дълбочините на колективното несъзнавано, предоставяйки всичко – своето тяло, душа, ум и кръв – в името на праобразите, които населяват човешкия опит. Въпреки ранната си известност той се впуска в това пътешествие по метода активна въображение с надеждата да възвърне изгубеното си чувство за душевност.

По време на мистериозния процес към него нахлуват неочаквани съдържания под формата на различни образи - старозаветния пророк Илия, юдейската принцеса Саломе, героя Зигфрид от нибелунгските легенди, рицаря Парцифал и много други митологични фигури. Воден от архетипа Филемон, Юнг разговаря със своята душа – понякога представена като змия или птица – докато слуша уроците му относно божественото начало в себе си.

Срещата с несъзнаваното описана в "Червената книга", става основополагающа материя (materia prima), която след години формира ключова концепция за творчеството му — тайнството единство (mysterium coniunctionis).

Юнг смята Liber Novus за източник на всички идеи във второстепенното му творчество; книгата остава скрита до девета година от ХХI век и предизвиква значителни последици още преди публикацията й.

Десет години след разкритие нейният мълчалив печат вече може да бъде преоткрит от българските читатели.

Пламен Хаджийски