Възрастта при социализма: поколения в семейството и обществото

Въпреки че нарушава хронологичната последователност, тази книга започва с темата за старостта. Логиката ѝ се основава на "жизнения път" на режима, а не на индивидуалните съдби в него. За "младия режим" старостта представлява отклонение, тъй като е свързана с миналото, от което той иска да се дистанцира; тя трябва да бъде изолирана и скрита или поне – незабелязвана от институционалния поглед, насочен към бъдещето. С напредването на времето обаче режимът остарява, докато неговата утопична идея остава непроменена; следователно старостта трябва по някакъв начин да бъде преодоляна или дори радикално трансформирана. В крайна сметка "революционният младежки дух" постепенно отстъпва пред консерватизма и стремежа за контрол над младостта, задържайки я в установени рамки.