Чия е вината?

Младата Ана, която има идеалистичен поглед към света и силно желание за духовно израстване, се омъжва по любов за княз Прозорски - стар приятел на семейството. Князът е заможен и имат здрави и красиви деца, но въпреки това, огорченията и недоволството на съпругата растат, а ревността на съпруга достига крайни измерения.

Ако този разказ беше написан от друг автор, читателят би го възприел единствено като увлекателна история за любовта и страстите, ревността и разочарованията. Сюжетът привлича вниманието с психологически дълбоки герои и великолепен стил.

Но тази „женска“ повест не е дело на случайна авторка; тя е написана от съпругата на Лев Толстой - София Андреевна. Това я прави значима творба с много по-дълбока стойност. Тя представлява смела реакция срещу публикуваната през 1891 г. „Кройцерова соната“, която предизвиква буря не само сред читателската аудитория, но също така в душата й. Автобиографичните мотиви в „Чия е вината?“ са особено очевидни днес след като знаем толкова много за сложната динамика в семейния живот на писателя.

Със своята "Кройцерова соната" Толстой успява да провокира обществото със становището си, че всяка женитба води до нравствена гибел за партньорите му, при което обвинява жените като най-виновните. Реакцията на жена му към появяването на това произведение е драматична - той не само ги упреква във всички грехове, но излага неприятни моменти от собствения им брак.

„...Усещах със цялото си същество как тази повест бе насочена против мен; тя моментално ми нанесе рана и ме унизи пред целия свят“, споделя София Андреевна. След продължителни терзания решава да напише подобна история от гледната точка на женската персонаж.