Великият бог Пан

Човекът винаги е усещал потребност да назове върховното зло, което прониква в душата му, да му придаде форма и същност, които той самият може да разбере. Готов е да се поклони пред порока, представяйки си го като козите крака на Луцифер; готов е да призовава злото с магия, рисувайки кръгове от кръв за Бафомет; способен е дори да жертва близките си в името на собственото си бъдеще и рязко отсича кървавите сърца пред олтара на Апух; желае самият той да бъде обладан и чувства как се потапя в страстта между гърдите на някаква сукуба; ако трябва, ще принесе жертвоприношение за падението на враговете си и отдава дъщерите си за невести на Ноденс.

Човекът постоянно търси възможността да види лицето на върховното зло.
Готови ли сте за среща с бог Пан?

„Тази творба безпощадно преминава границата на ужаса за читателя. Колко много безсънни нощи ми донесе? Бог знае... Аз преживях поне няколко от тях... Това определено е една от най-добрите истории на ужасите изобщо. Вероятно най-великата написана досега на английски.“
Стивън Кинг

„Никой не би могъл толкова точно да опише натрупаното напрежение и невероятния ужас, който пронизва всеки абзац.“
Х. Ф. Лъвкрафт

„Изумителен успех! Наистина изумителен успех!“
Оскар Уайлд

„Понятието грях играе централна роля в произведенията на Макън. За него то представлява по-скоро умишлено нарушаване на божествените закони отколкото ненавистно състояние вътре в душата. Следствие от това са самотните герои – те са подложени повече не толкова тежестта от конкретните злини, колкото чистото изкушение към Злото.“
Хорхе Луис Борхес