Епоха на революции Т.3 от История на англоезичните народи

Третата част от произведението на Уинстън Чърчил "История на англоезичните народи", озаглавена „Епоха на революции”, разглежда времето, изпълнено с революционни събития и тяхното дълбоко влияние.

В този том, написан по време на Втората световна война, авторът представя своите възгледи и настроения в един от най-трудните моменти в новата история. Периодът между 1688 и 1815 година е описан като време, когато човечеството е било подложено на силното въздействие на три важни революции. Тези събития се разиграват за около сто години и водят до конфликти между британците и французите. Английската революция през 1688 г. сваля последния католически монарх от британските острови и поставя Британия в остри сблъсъци с великия крал Луи XIV от Франция. Американската революция започва през 1775 г., разделяйки англоезичната общност на две направления – всяко със свои собствени виждания и развитие, но все пак обединени чрез езика си, традициите и законите. През 1789 г., след насилие само сравнимо с болшевишката революция от 1917 г., Франция заявява пред Европа принципите за равенство, свобода и права на човека. Под влиянието на тези политически трусове настъпват други промени – научни и производствени иновации полагат основите за Индустриалната епоха, в която живеем днес. Религиозните конфликти от Реформацията постепенно затихват... Идеята за религиозно единство в Европа изчезва пред борбата за национално разширение, където религията играе все по-малка роля.

Както казва „Ню Йорк Таймс”: „Малцина историци като Чърчил притежават стил едновременно изтънчен и мощен - класическиyet романтичен; педантичeн yet жизнерадостен; толерантен yet леко саркастичен; чувствителен към трагедиите при човешките неуспехи and пренебрегващ само онези , които не са останали верни добродетелността.”

Сър Уинстън Чърчил добавя: “Историята ще бъде благосклонна към мен защото смятам да я напиша.”