Разбойниците

"„Разбойниците” представлява продължение на изследванията, започнати от автора в „Последните войводи”. Този път вниманието му е насочено към две разбойнически чети, действали през 80-те години на ХІХ век, и още две, които са активни през 20-те години на ХХ век.

Братя Николови са известни сред специалистите като първоначалните магистрални бандити в България. Те дълго време тормозят пътуващите в Стара планина и Рила, но особена популярност придобиват след отвличането на царския фотограф Иван Карастоянов.

Яко войвода обикаля горските райони около Тетевен и Луковит, както и Копривщица и Враца. За да се справи с него, правителството мобилизира 2500 планинци, които смята за негови укриватели.

Както братя Николови, така и Яко войвода стават причина Стамболов да предложи Закон за унищожаване на разбойниците в Народното събрание.

Дойно Белев действа от 1908 до 1924 година в районите Софийско, Ботевградско, Луковитско и Врачанско. Неговият обир на мина „Плакалница” остава ненадминат пример за извършени престъпления дори спрямо холивудските сюжети. Особено внимание привлича когато през 1923 година спира цар Борис ІІІ в Арабаконак – вместо да го ограби, той проявява уважение към монарха.

Алтъндишлишлията грабежува Ивайловградско между 1922 и 1927 година. Изключително образован за времето си; хитър и безмилостен: при нападение над десет глави едър рогат добитък убива двама говедарчета само поради тяхната възраст от около десет-дванайсет години… Само паричният улов от кражбите му достига внушителната сума от 1.5 милиона лева.

Книгата черпи информация от архивни документи, свидетелства на съвременници и публикации във водещата преса по онова време. Много празноти в биографиите на тези войводи са запълнени с новопридобити данни относно техните обири; освен това много слухове разпространявани във жълтата преса са опровергани."