Синът човешки

Александър Владимирович Мен е роден на 22 януари 1935 година в Москва. Той става дякон на 1 юни 1958 г., а през 1960 г. получава свещенически сан. Паралелно с енорийската си дейност, успява да завърши задочно Ленинградската семинария и Московската духовна академия.

Протоиерей Александър Мен започва да пише още в началото на петдесетте години. Някои от най-значимите му произведения включват: "В търсене на Пътя", "Истината и Живота" – седемтомна история на религиите, "Как да четем Библията" и речник по библиология. Чрез своето обширно творчество и дарбата си за проповед, отец Мен успява да поведе хиляди хора към Христос по време на тежките години на атеизъм. На 9 септември 1990 година, неделя, той tragично загива след нападение с брадва докато пътувал за църквата.

Христос се различава съществено от болезнената екзалтация и крайния фанатизъм, характерни за много основатели на религии и подвижници. Една от основните черти в Неговия характер е ведрото благоразумие. Когато говори за необикновени неща или призовава към трудности и мъжество, прави го без фалшив патос; лекотата му позволява разговори както край кладенеца, така и около масата. В същото време изказва силни думи като: "Аз съм хлябът на живота". Макар че обсъжда изпитанията и борбите в живота ни, Той винаги разпръсква светлина навсякъде около себе си.

Писателите рядко могат да представят убедителен образ на герой без да посочат неговите недостатъци; обаче евангелистите са изключение - не защото са ненадминати майстори словесността им, а защото рисуват уникална Личност./Александър Мен/